2 февр. 2010 г., 21:10

В упор

588 0 2

"В упор"

(посветено)


Не знаех, късно ли научих,

че гълъбите са умирали все сутрин,

да срещат вярата си в упор

 и с толкоз обич да си заминават.

 

А щастието, Утро, то не е до броя,

не е нанизано на ничие перо.

Сълзите първи ще засъхнат в зноя,

въздух ще ги последва вкиснато.

 

Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,

бялото да скрие мъртвата му кал.

Знам и утре в тихото си ще го плача,

макар отколе да не беше оцелял.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...