"В упор"
(посветено)
Не знаех, късно ли научих,
че гълъбите са умирали все сутрин,
да срещат вярата си в упор
и с толкоз обич да си заминават.
А щастието, Утро, то не е до броя,
не е нанизано на ничие перо.
Сълзите първи ще засъхнат в зноя,
въздух ще ги последва вкиснато.
Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,
бялото да скрие мъртвата му кал.
Знам и утре в тихото си ще го плача,
макар отколе да не беше оцелял.
© Боряна Всички права запазени
Живи и здрави!