2.02.2010 г., 21:10

В упор

585 0 2

"В упор"

(посветено)


Не знаех, късно ли научих,

че гълъбите са умирали все сутрин,

да срещат вярата си в упор

 и с толкоз обич да си заминават.

 

А щастието, Утро, то не е до броя,

не е нанизано на ничие перо.

Сълзите първи ще засъхнат в зноя,

въздух ще ги последва вкиснато.

 

Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,

бялото да скрие мъртвата му кал.

Знам и утре в тихото си ще го плача,

макар отколе да не беше оцелял.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...