"В упор"
(посветено)
Не знаех, късно ли научих,
че гълъбите са умирали все сутрин,
да срещат вярата си в упор
и с толкоз обич да си заминават.
А щастието, Утро, то не е до броя,
не е нанизано на ничие перо.
Сълзите първи ще засъхнат в зноя,
въздух ще ги последва вкиснато.
Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,
бялото да скрие мъртвата му кал.
Знам и утре в тихото си ще го плача,
макар отколе да не беше оцелял.
© Боряна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
