2 feb 2010, 21:10

В упор

  Poesía
589 0 2

"В упор"

(посветено)


Не знаех, късно ли научих,

че гълъбите са умирали все сутрин,

да срещат вярата си в упор

 и с толкоз обич да си заминават.

 

А щастието, Утро, то не е до броя,

не е нанизано на ничие перо.

Сълзите първи ще засъхнат в зноя,

въздух ще ги последва вкиснато.

 

Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,

бялото да скрие мъртвата му кал.

Знам и утре в тихото си ще го плача,

макар отколе да не беше оцелял.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....