2 feb 2010, 21:10

В упор

  Poesía
586 0 2

"В упор"

(посветено)


Не знаех, късно ли научих,

че гълъбите са умирали все сутрин,

да срещат вярата си в упор

 и с толкоз обич да си заминават.

 

А щастието, Утро, то не е до броя,

не е нанизано на ничие перо.

Сълзите първи ще засъхнат в зноя,

въздух ще ги последва вкиснато.

 

Ах, ако е зима, дано да бъде в зима,

бялото да скрие мъртвата му кал.

Знам и утре в тихото си ще го плача,

макар отколе да не беше оцелял.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...