В устните на залеза
В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА
Във устните на залеза проблясва,
слънчев сноп последен светлина,
след малко натъжена тя угасва,
реверанс, за да направи на нощта!
Под виолетовия й воал се скрива,
и се гушва в тишина света отвън,
във прегръдка нощна той заспива,
потъвайки в поредния си... сън!
Но се пробужда пак утрото свенливо,
някак по-мъдро се усмихва на деня,
обещава му, че още Слънцето игриво,
ще го радва, раздавайки му топлина!
През устните на житейския залез, сега
(към който годините вървят неуморно),
пронизва се като слънчев лъч любовта,
на която всички възрасти са вече покорни!
И както утрото триумфира след мрака,
така тя със устрем към свободата лети,
след болките преродена не може да чака,
а със хармонията в живота, сбъдва мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Влади Все права защищены