13 июн. 2025 г., 17:40

В устните на залеза

302 0 0

В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА

Във устните на залеза проблясва,

слънчев сноп последен светлина,

след малко натъжена тя угасва,

реверанс, за да направи на нощта!

Под виолетовия й воал се скрива,

и се гушва в тишина света отвън,

във прегръдка нощна той заспива,

потъвайки в поредния си... сън!

Но се пробужда пак утрото свенливо,

някак по-мъдро се усмихва на деня,

обещава му, че още Слънцето игриво,

ще го радва, раздавайки му топлина!

През устните на житейския залез, сега

(към който годините вървят неуморно),

пронизва се като слънчев лъч любовта,

на която всички възрасти са вече покорни!

И както утрото триумфира след мрака,

така тя със устрем към свободата лети,

след болките преродена не може да чака,

а със хармонията в живота, сбъдва мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Влади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...