13.06.2025 г., 17:40

В устните на залеза

303 0 0

В УСТНИТЕ НА ЗАЛЕЗА

Във устните на залеза проблясва,

слънчев сноп последен светлина,

след малко натъжена тя угасва,

реверанс, за да направи на нощта!

Под виолетовия й воал се скрива,

и се гушва в тишина света отвън,

във прегръдка нощна той заспива,

потъвайки в поредния си... сън!

Но се пробужда пак утрото свенливо,

някак по-мъдро се усмихва на деня,

обещава му, че още Слънцето игриво,

ще го радва, раздавайки му топлина!

През устните на житейския залез, сега

(към който годините вървят неуморно),

пронизва се като слънчев лъч любовта,

на която всички възрасти са вече покорни!

И както утрото триумфира след мрака,

така тя със устрем към свободата лети,

след болките преродена не може да чака,

а със хармонията в живота, сбъдва мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Влади Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...