22 мар. 2021 г., 07:34

В утрото

566 1 1

 

В утрото

 

На ивици небето розовее,

лети припряно ранобудна птица

и Слънцето се кани да изгрее,

като Вселенна огнена зеница...

 

Полъхва вятър... Утрото раздвижва –

едва полюшва сънените клони

и той сега като хлапак безгрижен

в небето модро облаците гони...

 

А птиците се реят – ранобудните,

изпробват си във утрото крилата

и допринасят да се случва чудото

на всеки див летеж към Свободата!...

 

Прохладна свежест в утрото се носи,

приятно е да тръгнеш в Необята

забравил за нощта с безброй въпроси

и Демоните свои във Душата...

 

И да се радваш тихо и стихийно

на Новото начало във Живота,

приел съдба нелека, очебийно –

да почваш все от Нулевата ко́та...

 

... но тръгвам аз в посока хоризонта

компас ми е на Утрото копнежа –

да мина през деня за да се помни,

че всеки ден започвам със надежда...

 

21.03.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...