22 мар. 2021 г., 07:34

В утрото

561 1 1

 

В утрото

 

На ивици небето розовее,

лети припряно ранобудна птица

и Слънцето се кани да изгрее,

като Вселенна огнена зеница...

 

Полъхва вятър... Утрото раздвижва –

едва полюшва сънените клони

и той сега като хлапак безгрижен

в небето модро облаците гони...

 

А птиците се реят – ранобудните,

изпробват си във утрото крилата

и допринасят да се случва чудото

на всеки див летеж към Свободата!...

 

Прохладна свежест в утрото се носи,

приятно е да тръгнеш в Необята

забравил за нощта с безброй въпроси

и Демоните свои във Душата...

 

И да се радваш тихо и стихийно

на Новото начало във Живота,

приел съдба нелека, очебийно –

да почваш все от Нулевата ко́та...

 

... но тръгвам аз в посока хоризонта

компас ми е на Утрото копнежа –

да мина през деня за да се помни,

че всеки ден започвам със надежда...

 

21.03.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...