В утрото
В утрото
На ивици небето розовее,
лети припряно ранобудна птица
и Слънцето се кани да изгрее,
като Вселенна огнена зеница...
Полъхва вятър... Утрото раздвижва –
едва полюшва сънените клони
и той сега като хлапак безгрижен
в небето модро облаците гони...
А птиците се реят – ранобудните,
изпробват си във утрото крилата
и допринасят да се случва чудото
на всеки див летеж към Свободата!...
Прохладна свежест в утрото се носи,
приятно е да тръгнеш в Необята
забравил за нощта с безброй въпроси
и Демоните свои във Душата...
И да се радваш тихо и стихийно
на Новото начало във Живота,
приел съдба нелека, очебийно –
да почваш все от Нулевата ко́та...
... но тръгвам аз в посока хоризонта
компас ми е на Утрото копнежа –
да мина през деня за да се помни,
че всеки ден започвам със надежда...
21.03.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени