В утрото

На ивици небето розовее,

лети припряно ранобудна птица

и Слънцето се кани да изгрее,

като Вселенна огнена зеница...

Полъхва вятър... Утрото раздвижва –

едва полюшва сънените клони

и той сега като хлапак безгрижен

в небето модро облаците гони...

А птиците се реят – ранобудните,

изпробват си във утрото крилата

и допринасят да се случва чудото

на всеки див летеж към Свободата!...

Прохладна свежест в утрото се носи,

приятно е да тръгнеш в Необята

забравил за нощта с безброй въпроси

и Демоните свои във Душата...

И да се радваш тихо и стихийно

на Новото начало във Живота,

приел съдба нелека, очебийно –

да почваш все от Нулевата ко́та...

... но тръгвам аз в посока хоризонта

компас ми е на Утрото копнежа –

да мина през деня за да се помни,

че всеки ден започвам със надежда...

21.03.2021.