В утрото ново
Във тъмните нощи се вграждам
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце,
от него да меля брашно.
И хляб да изпичам на слънце,
замесен от три във едно.
От вяра, надежда и радост
събрани и трите в тесто.
И в туй е голямата сладост -
напролет в зелено листо.
След залеза вечер отново
заспивам с остатък за квас
да мога във утрото ново
да дам от тестото на вас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
