Във тъмните нощи се вграждам
със грижи от предния ден.
Отново във утро се раждам
и връщам живота във мен.
Приемам го утрото - зрънце,
от него да меля брашно.
И хляб да изпичам на слънце,
замесен от три във едно.
От вяра, надежда и радост
събрани и трите в тесто.
И в туй е голямата сладост -
напролет в зелено листо.
След залеза вечер отново
заспивам с остатък за квас
да мога във утрото ново
да дам от тестото на вас.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
