1 окт. 2025 г., 23:49

Във този кратък миг

191 0 0

Какво като започва
от утре есента?
И може би Земята
ще спи до пролетта?

Нима животът свършва
във този кратък миг?
Нима Небето пада
в Марица като вик?

Тепето ще въздиша
почти до сутринта...
Но пак ще се събуди
Земята след смъртта!

Животът ще възкръсне
с един родилен вик!
Макар че в тишината
ще заплющи камшик!

Небето ще си сложи
кокарда от звезди!
И пак животът утре –
смъртта ще победи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...