1.10.2025 г., 23:49

Във този кратък миг

187 0 0

Какво като започва
от утре есента?
И може би Земята
ще спи до пролетта?

Нима животът свършва
във този кратък миг?
Нима Небето пада
в Марица като вик?

Тепето ще въздиша
почти до сутринта...
Но пак ще се събуди
Земята след смъртта!

Животът ще възкръсне
с един родилен вик!
Макар че в тишината
ще заплющи камшик!

Небето ще си сложи
кокарда от звезди!
И пак животът утре –
смъртта ще победи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...