В задния двор на живота
Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми.
Претопиха се тънките листчета
и избягаха днес. Със сълзите ми.
Като две непокорни момичета.
До оградата плъзнаха бурени
със дебели, проникващи корени,
а върху ми - безкрайно изгубени,
се захлупиха хиляди спомени.
Тежестта се загнезди в гърдите ми
и разряза ме с нож кислорода.
Разпилени умират следите ми...
Там, във задния двор на живота!
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми.
Претопиха се тънките листчета
и избягаха днес. Със сълзите ми.
Като две непокорни момичета.
До оградата плъзнаха бурени
със дебели, проникващи корени,
а върху ми - безкрайно изгубени,
се захлупиха хиляди спомени.
Тежестта се загнезди в гърдите ми
и разряза ме с нож кислорода.
Разпилени умират следите ми...
Там, във задния двор на живота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
