Изморих се да бъда във сянката,
като навес растяща над мене.
Да повдигам неволно презрамката
на ушитата рокля със бреме...
Прецъфтяха от болка очите ми.
Претопиха се тънките листчета
и избягаха днес. Със сълзите ми.
Като две непокорни момичета.
До оградата плъзнаха бурени
със дебели, проникващи корени,
а върху ми - безкрайно изгубени,
се захлупиха хиляди спомени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация