В зелените очи на пролетта
Нали ми каза, давай все напред,
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден,
за ко́са, кривите костилки,
дали си бил и колко уморен
не знам, но аз изглеждах силна.
Обичаше по своему света
и рокендрол, и буги-вуги...
... В зелените очи на пролетта
танцуват бели теменуги,
дочувам плач на облак дъждолей
и как свирука мокър кос край мене.
През май си тръгна, спомням си...
Здравей,
след месец стават вишните червени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
