22.05.2024 г., 0:12 ч.  

В зелените очи на пролетта 

  Поезия
303 10 15

Нали ми каза, давай все напред,

кръго́м и пак напред, момиче,

реших да ти изпратя някой ред,

все още татко, още сричам.

За вишните си мислех оня ден,

 

за ко́са, кривите костилки,

дали си бил и колко уморен

не знам, но аз изглеждах силна.

Обичаше по своему света

и рокендрол, и буги-вуги...

 

... В зелените очи на пролетта

танцуват бели теменуги,

дочувам плач на облак дъждолей

и как свирука мокър кос край мене.

През май си тръгна, спомням си...

Здравей,

след месец стават вишните червени...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??