В зелените очи на пролетта
Нали ми каза, давай все напред,
кръго́м и пак напред, момиче,
реших да ти изпратя някой ред,
все още татко, още сричам.
За вишните си мислех оня ден,
за ко́са, кривите костилки,
дали си бил и колко уморен
не знам, но аз изглеждах силна.
Обичаше по своему света
и рокендрол, и буги-вуги...
... В зелените очи на пролетта
танцуват бели теменуги,
дочувам плач на облак дъждолей
и как свирука мокър кос край мене.
През май си тръгна, спомням си...
Здравей,
след месец стават вишните червени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
