22.05.2024 г., 0:12  

В зелените очи на пролетта

690 10 14

Нали ми каза, давай все напред,

кръго́м и пак напред, момиче,

реших да ти изпратя някой ред,

все още татко, още сричам.

За вишните си мислех оня ден,

 

за ко́са, кривите костилки,

дали си бил и колко уморен

не знам, но аз изглеждах силна.

Обичаше по своему света

и рокендрол, и буги-вуги...

 

... В зелените очи на пролетта

танцуват бели теменуги,

дочувам плач на облак дъждолей

и как свирука мокър кос край мене.

През май си тръгна, спомням си...

Здравей,

след месец стават вишните червени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...