В зенита... ръка за ръка
Ръка до ръка. И мисъл, разпъната
до скъсване между двете посоки
на пясъчните ни стъпки. В нетрайни следи.
Изгрев след залез. Залез след изгрев.
Две прекрасни самотни създания
рисуват картини на съмнало щастие.
За споделяне с някой. И някога.
Сънуват в очите ни приливни сънища
и отливи за събуждане. Докато мисълта ни
разделя деня в зенита на яркото слънце.
Миг, събрал цветовете на целия свят.
Миг, събрал вечността. В теб. И във мен.
А в очите ни свети солено мълчание.
Раждат се нови вълни в две различни посоки.
Обречени в разкъсващото ни невъзможие.
Аз съм изгревна. Ти си толкова залезен.
Само в зенита сме истински заедно.
Недостижими. Но за миг сме щастливи.
Зенит. Само миг. Но ръка за ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ол Все права защищены
