В зенита... ръка за ръка
Ръка до ръка. И мисъл, разпъната
до скъсване между двете посоки
на пясъчните ни стъпки. В нетрайни следи.
Изгрев след залез. Залез след изгрев.
Две прекрасни самотни създания
рисуват картини на съмнало щастие.
За споделяне с някой. И някога.
Сънуват в очите ни приливни сънища
и отливи за събуждане. Докато мисълта ни
разделя деня в зенита на яркото слънце.
Миг, събрал цветовете на целия свят.
Миг, събрал вечността. В теб. И във мен.
А в очите ни свети солено мълчание.
Раждат се нови вълни в две различни посоки.
Обречени в разкъсващото ни невъзможие.
Аз съм изгревна. Ти си толкова залезен.
Само в зенита сме истински заедно.
Недостижими. Но за миг сме щастливи.
Зенит. Само миг. Но ръка за ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
