Вафлата-трепач

rudin (Иван Христов)
865 1445

22 дек. 2015 г., 21:30

Поэзия » Юмористическая

352 0 3

Тъй решил съм и ще ви напусна.

Стига толкоз работа до здрач.

Предусещам шефската покруса,

след като му кажа: „Стига бач!”

Работа ли е – не ми хвали я.

Как се става с нея по-богат

с вила до басейна, по хавлия

и пръхти в яхъра с ноздри Ат.

Тъй си мислех и сънувах Троя,

битките, спечелени без бой.

Уморен се връщам, а в завоя –

бащината къща сред покой

среща ме приветливо и скоро

тук потъвам в мекия диван,

а от вън ми маха с клонки бора,

светва сериалът на екран.

Сън потъвам в часове вечерни,

а на сутринта – това го знам,

ще лежа до късно, ще ме ведри

вестникът с кафето – кеф голям.

Други, вместо мене, нека стават

да отиват в утрото на бач.

С пенсия, все пак, се преживява.

Повече? – дай вафлата-трепач!