Вафлата-трепач
Тъй решил съм и ще ви напусна.
Стига толкоз работа до здрач.
Предусещам шефската покруса,
след като му кажа: „Стига бач!”
Работа ли е – не ми хвали я.
Как се става с нея по-богат
с вила до басейна, по хавлия
и пръхти в яхъра с ноздри Ат.
Тъй си мислех и сънувах Троя,
битките, спечелени без бой.
Уморен се връщам, а в завоя –
бащината къща сред покой
среща ме приветливо и скоро
тук потъвам в мекия диван,
а от вън ми маха с клонки бора,
светва сериалът на екран.
Сън потъвам в часове вечерни,
а на сутринта – това го знам,
ще лежа до късно, ще ме ведри
вестникът с кафето – кеф голям.
Други, вместо мене, нека стават
да отиват в утрото на бач.
С пенсия, все пак, се преживява.
Повече? – дай вафлата-трепач!
© Иван Христов All rights reserved.
Браво!
