на децата ми с обич
---
Спокойно е у нас. С тъга лежерна
по стаите царува тишина,
а даже ми се стори, че ви мернах
отсреща, до балконската стена!
И няма смях, и босите крачета
не тропат във скандал за пи-ес-пи,
а после, в такт с най-новите парчета
компютърът до късно да не спи.
И нямам дух - изчезна с глад и пости.
Кръвта ми не тече, а ме дере...
Светът се срути в мен, а вие просто
заминахте за малко... на море!
---
Децата се прибраха от морето!
Прескачат се каприз, подир каприз,
а сутрешно надвикване с врабчета
разнася гордо столичният бриз...
Гимнастика - замеряне с кус-куса
оглася сгорещения панел,
кой първи от кюфтетата ще вкуси!
До късно се спори - кой дал, кой взел...
Очаквах да се върнат от морето,
заплашваше сърцето, че ще спре!
А днес ги питам, с топлота в гласчето,
не искат ли отново... на море! :)
---
© Станислава Все права защищены