Вакуум

7 июл. 2009 г., 11:17

Поэзия

706 0 0

Времето ме мачка
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно
и жалко ме сочи.
Много разгулно,
нокти в мене точи.
Стан, нишки, съдби -
колко ли проза
стихът ми от тебе дели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вакуум

Искате да прочетете повече?

Предложения