7.07.2009 г., 11:17 ч.
Вакуум
726
0
0
Времето ме мачка
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно
и жалко ме сочи.
Много разгулно,
нокти в мене точи.
Стан, нишки, съдби -
колко ли проза
стихът ми от тебе дели.
с пръсти от вакуум.
И ме мрази безумно.
С очи от вселени.
Шепти присмехулно
и жалко ме сочи.
Много разгулно,
нокти в мене точи.
Стан, нишки, съдби -
колко ли проза
стихът ми от тебе дели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Свобода Всички права запазени
Предложения
-
-
Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
-
Не вярвай, че от теб съм си отишъл, когато вече няма да ме има. И прогони далече тази мисъл, не я до...
-
Имаш време, ехеее... Тук е дяволска скука. Поживей си, приятел, със здраве и радост! Печелившият фиш...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
