1 сент. 2021 г., 22:12  

Валеше тихо

539 0 0

 

 

  Навън валеше

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

 

Душата ми заплака

самотна със дъжда

и в стихове написа

за теб и любовта:

 

за дългата раздяла,

за болката във мен,

за бледата надежда,

за утрешния ден;

 

за всичко светло, чисто

във моето сърце,

за чувствата, които

мигът ще донесе.

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

             Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...