1.09.2021 г., 22:12  

Валеше тихо

540 0 0

 

 

  Навън валеше

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

 

Душата ми заплака

самотна със дъжда

и в стихове написа

за теб и любовта:

 

за дългата раздяла,

за болката във мен,

за бледата надежда,

за утрешния ден;

 

за всичко светло, чисто

във моето сърце,

за чувствата, които

мигът ще донесе.

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

             Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...