1.09.2021 г., 22:12  

Валеше тихо

537 0 0

 

 

  Навън валеше

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

 

Душата ми заплака

самотна със дъжда

и в стихове написа

за теб и любовта:

 

за дългата раздяла,

за болката във мен,

за бледата надежда,

за утрешния ден;

 

за всичко светло, чисто

във моето сърце,

за чувствата, които

мигът ще донесе.

 

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

             Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...