Валеше тихо

  Навън валеше

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

Душата ми заплака

самотна със дъжда

и в стихове написа

за теб и любовта:

за дългата раздяла,

за болката във мен,

за бледата надежда,

за утрешния ден;

за всичко светло, чисто

във моето сърце,

за чувствата, които

мигът ще донесе.

Навън валаше тихо

и тъмна бе нощта,

отронваха се тъжно

и моите слова.

             Мария Мустакерска