Вали
и аз стоя в дъжда
и искам да избягам
по лунна пътека
някъде в безкрая...
Вали
и аз стоя сама в дъжда.
Вали,
но аз не мога да мечтая.
Тихо е и тъмно,
все едно е нощ в нощта
и щях да мисля,
че времето е спряло,
ако не чувах как вали дъждът...
Земята е пуста,
усещам само празнота,
а това сме аз
и моята вековна самота.
Вали,
аз гледам как вали дъждът,
в пространството сме аз,
лъчът от лунна светлина
и сянката, която си отива
някъде във вечноста...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никита Все права защищены
