16 dic 2007, 13:44

Вали

  Poesía
1.4K 0 18
Вали
и аз стоя в дъжда
и искам да избягам
по лунна пътека
някъде в безкрая...
Вали
и аз стоя сама в дъжда.
Вали,
но аз не мога да мечтая.
Тихо е и тъмно,
все едно е нощ в нощта
и щях да мисля,
че времето е спряло,
ако не чувах как вали дъждът...
Земята е пуста,
усещам само празнота,
а това сме аз
и моята вековна самота.
Вали,
аз гледам как вали дъждът,
в пространството сме аз,
лъчът от лунна светлина
и сянката, която си отива
някъде във вечноста...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна метафора!
    Браво!
  • Браво и от мен!!!
  • Много Ви благодаря на всички, невероятно сте мили... Аз първият ден дори не можех да проумея начина, по който си общуват хората тук.
  • Много ми хареса, Никита!
    Харесаха ми всичките. Тука си добре дошла. Не мисля, че има от какво да се притесняваш. Просто продължавай да пишеш, а ние ще те четем!
    Поздравления, миличка!
  • "Вали"...,ах,как добре звучи!Много ми хареса,поздравлени

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...