17 сент. 2014 г., 14:49

Вали

557 0 4

Не спря да вали!

Небето свъсило вежди

вдовишки сълзи над България лее.

Оплаква ни всички.

 

Съдбата - кучешка,

народът - беден,

парламентът си знае

своята песен.

 

Не иска да бъдем щастливи,

а да събираме смет от сливи.

Все в последната редица,

на пустите ни управници последица,

в Европа се реем,

но дали ще оцелеем....!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "а да събираме смет от сливи."!!!
  • Благодаря ВИ!Наистина народът трябва да се пробуди вече.Омръзна ми да живея така.Любовта е жива в сърцето ми, но няма поводи за радост и веселие.
  • И от мен поздравления!
    Много наболяла тема и реализирана оригинално.
  • Поздрав, Васе! Парламент и държава вече няма и:
    "Не спря да вали!
    Небето свъсило вежди
    вдовишки сълзи над България лее...
    Оплаква ни всички."
    Поздравявам те за темата на стихотворението ти - сега това е нужно.
    Добре си го казала и е истина, но тежко ни!А за реенето из Европа - незнам дали ще оцелеем - много е съмнително, но дано да не познаем.
    Трябва в стиховете ни да има повече призив за пробуждане на бедния ни и измъчен народ.Продължавай на такива теми!Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...