Sep 17, 2014, 2:49 PM

Вали

  Poetry » Civic
560 0 4

Не спря да вали!

Небето свъсило вежди

вдовишки сълзи над България лее.

Оплаква ни всички.

 

Съдбата - кучешка,

народът - беден,

парламентът си знае

своята песен.

 

Не иска да бъдем щастливи,

а да събираме смет от сливи.

Все в последната редица,

на пустите ни управници последица,

в Европа се реем,

но дали ще оцелеем....!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а да събираме смет от сливи."!!!
  • Благодаря ВИ!Наистина народът трябва да се пробуди вече.Омръзна ми да живея така.Любовта е жива в сърцето ми, но няма поводи за радост и веселие.
  • И от мен поздравления!
    Много наболяла тема и реализирана оригинално.
  • Поздрав, Васе! Парламент и държава вече няма и:
    "Не спря да вали!
    Небето свъсило вежди
    вдовишки сълзи над България лее...
    Оплаква ни всички."
    Поздравявам те за темата на стихотворението ти - сега това е нужно.
    Добре си го казала и е истина, но тежко ни!А за реенето из Европа - незнам дали ще оцелеем - много е съмнително, но дано да не познаем.
    Трябва в стиховете ни да има повече призив за пробуждане на бедния ни и измъчен народ.Продължавай на такива теми!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...