17.09.2014 г., 14:49

Вали

551 0 4

Не спря да вали!

Небето свъсило вежди

вдовишки сълзи над България лее.

Оплаква ни всички.

 

Съдбата - кучешка,

народът - беден,

парламентът си знае

своята песен.

 

Не иска да бъдем щастливи,

а да събираме смет от сливи.

Все в последната редица,

на пустите ни управници последица,

в Европа се реем,

но дали ще оцелеем....!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "а да събираме смет от сливи."!!!
  • Благодаря ВИ!Наистина народът трябва да се пробуди вече.Омръзна ми да живея така.Любовта е жива в сърцето ми, но няма поводи за радост и веселие.
  • И от мен поздравления!
    Много наболяла тема и реализирана оригинално.
  • Поздрав, Васе! Парламент и държава вече няма и:
    "Не спря да вали!
    Небето свъсило вежди
    вдовишки сълзи над България лее...
    Оплаква ни всички."
    Поздравявам те за темата на стихотворението ти - сега това е нужно.
    Добре си го казала и е истина, но тежко ни!А за реенето из Европа - незнам дали ще оцелеем - много е съмнително, но дано да не познаем.
    Трябва в стиховете ни да има повече призив за пробуждане на бедния ни и измъчен народ.Продължавай на такива теми!Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...