Валс
На моята приятелка Ели...
Сънувах валс,
звучал отдавна
в забравени, все още детски, дни.
В един салон...
или бе в класна стая...
Танцуваха с нас белите мечти.
А вечерта,
тъй дивно омагьосана,
бе цяла чувство - ново, непонятно...
видение, все още недокоснато...
душа във Божии обятия...
И този валс,
пренесъл през годините
усмивки грейнали и искрени очи,
нахлу лудешки в нощите ми зимни,
запали огън
с всичките ми дни.
И ставах млада аз...
Почти дете лъчисто...
Танцуваше отново в мене бялата мечта.
Все онзи валс...
И в такт неистово
пулсирах
и събирах
себе си
в звезда.
>>>
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Гоцева Все права защищены
