5 мар. 2007 г., 11:19

Вампир

Поэзия

2.2K 0 5

Самотата...
          В тази лющава квартира,

убежище последно,
                преди да се споминеш,

музика... мислите...
                   съвсем не заглушава,
лъкатушиш бавно... сам
                     след себе си.

Вампир си жаден за живота си
                            недъгав,
снаряд последен за лагерист
                           изстрадал,
окопът ти, заринат от врага
                          надмощен,
не ти остават сили с него да се бориш...

Полудяваш от надежда, отдавна осиротяла...
Копнеж размазан, който те пронизва
и недосегаем,
             високо нейде,
                          броди.

Дрехите, които надали отново ще обличаш,
коси във плесен,
които никой не докосва,
сърцето тупка адски безпричинно

и още безброй погромни нищети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

justcloi (Златина Петрова)

Самотно...Но понякога и самотата крие в себе си красота!Добре си се справил.

2007-03-22T11:57:08+02:00
Естир (Златка Петкова)

Дрехите, които надали отново ще обличаш,
коси във плесен,
които никой не докосва,
сърцето тупка адски безпричинно
Прекрасен стих!
Поздрави!

2007-03-05T19:26:35+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Поздравявам те, Ясене!
Впечатли ме!!!

2007-03-05T19:09:03+02:00
Horungee (Ясен Куманов)

Благодаря ти Милена, че оценяваш този мрак

2007-03-05T17:17:37+02:00
Na-aN (Милена)

Ето такива стихове харесвам!! Браво!Все едно си застанал срещу света и му крещиш от несправедливост.
Продължавай тази словестна атака,той трябва да разбере истината за себе си.

2007-03-05T16:25:58+02:00