Вампир
Самотата...
В тази лющава квартира,
убежище последно,
преди да се споминеш,
музика... мислите...
съвсем не заглушава,
лъкатушиш бавно... сам
след себе си.
Вампир си жаден за живота си
недъгав,
снаряд последен за лагерист
изстрадал,
окопът ти, заринат от врага
надмощен,
не ти остават сили с него да се бориш...
Полудяваш от надежда, отдавна осиротяла...
Копнеж размазан, който те пронизва
и недосегаем,
високо нейде,
броди.
Дрехите, които надали отново ще обличаш,
коси във плесен,
които никой не докосва,
сърцето тупка адски безпричинно
и още безброй погромни нищети.
В тази лющава квартира,
убежище последно,
преди да се споминеш,
музика... мислите...
съвсем не заглушава,
лъкатушиш бавно... сам
след себе си.
Вампир си жаден за живота си
недъгав,
снаряд последен за лагерист
изстрадал,
окопът ти, заринат от врага
надмощен,
не ти остават сили с него да се бориш...
Полудяваш от надежда, отдавна осиротяла...
Копнеж размазан, който те пронизва
и недосегаем,
високо нейде,
броди.
Дрехите, които надали отново ще обличаш,
коси във плесен,
които никой не докосва,
сърцето тупка адски безпричинно
и още безброй погромни нищети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Куманов Всички права запазени
