14 февр. 2008 г., 22:08

Вампир

1.5K 0 4

Смразяващ писък в нощта,
с жажда отвъд смъртта,
зъбите впива в плътта
и нежно бликва кръвта.

 

 

Жаждата поглъща ненаситна,
по устните тече невинността,
поредната жертва любопитна
отива си с писък в нощта.

 

 

Не спира нивга гладът му,
кръвта му буйно запламтява
с всяка жертва, с всеки дух,
погледът му тях вледенява.

 

 

С нежност жертвите посреща,
с ръцете си тях докосва,
с погледа си ги поглъща,
със зъби ги разкъсва.

 

 

Но след всяка жертва нова
жажда за кръв в него гори,
кралица търси да коронова,
в сенките с нея да полети.

 

 

Наближава края си нощта,
трябва да се крие вампира,
да легне в ковчег през деня,
жаждата отвътре не спира.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Найстина доста интересно е направено. "С нежност жертвите посреща" - Доста красиво казано! Няма спор - страхотно е!
  • шшш Лазаров туй мн яку ве !!!!
  • Пък аз мислех, че в поезията съм нула ^^
    Туй стихотворение го написах за едно състезание в един форум, което аз организирам, с други думи - писах го без особено вдъхновение и въпреки всичко се е получило горе-долу добро и ми харесва :Р
  • Страхотно е!
    Това стихотворение направо ме погълна и започна да рисува едни картини в ума ми...все едно сцени от Queen of the damned.
    Въздействащо!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...