14.02.2008 г., 22:08

Вампир

1.5K 0 4

Смразяващ писък в нощта,
с жажда отвъд смъртта,
зъбите впива в плътта
и нежно бликва кръвта.

 

 

Жаждата поглъща ненаситна,
по устните тече невинността,
поредната жертва любопитна
отива си с писък в нощта.

 

 

Не спира нивга гладът му,
кръвта му буйно запламтява
с всяка жертва, с всеки дух,
погледът му тях вледенява.

 

 

С нежност жертвите посреща,
с ръцете си тях докосва,
с погледа си ги поглъща,
със зъби ги разкъсва.

 

 

Но след всяка жертва нова
жажда за кръв в него гори,
кралица търси да коронова,
в сенките с нея да полети.

 

 

Наближава края си нощта,
трябва да се крие вампира,
да легне в ковчег през деня,
жаждата отвътре не спира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина доста интересно е направено. "С нежност жертвите посреща" - Доста красиво казано! Няма спор - страхотно е!
  • шшш Лазаров туй мн яку ве !!!!
  • Пък аз мислех, че в поезията съм нула ^^
    Туй стихотворение го написах за едно състезание в един форум, което аз организирам, с други думи - писах го без особено вдъхновение и въпреки всичко се е получило горе-долу добро и ми харесва :Р
  • Страхотно е!
    Това стихотворение направо ме погълна и започна да рисува едни картини в ума ми...все едно сцени от Queen of the damned.
    Въздействащо!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....