Варненско лято
На този бряг се връщам всяко лято.
Нозете боси в пясъка се впиват,
гальовно се отъркват във водата.
Тя стъпките ми подир миг изтрива.
И сякаш че съм песъчинка златна,
флиртувала с талазите игриви
и, отмаляла в маранята лятна,
полегнала на плажа да почива.
А спомените - снимка пожълтяла -
говорят ми насън със болка няма
И стене глухо къща, опустяла
без тихото присъствие на мама.
Скъсява есен дните с хлад вечерен
и тегли ме към делника работен.
Изправям се на плажа неуверен
и си отивам в есента самотен...
© Владимир Костов Все права защищены