23 дек. 2015 г., 16:32

Варненско лято

428 0 0

Варненско лято

 

На този бряг се връщам всяко лято.

Нозете боси в пясъка се впиват,

гальовно се отъркват във водата.

Тя стъпките ми подир миг изтрива.

 

И сякаш че съм песъчинка златна,

флиртувала с талазите игриви

и, отмаляла в маранята лятна,

полегнала на плажа да почива.

 

А спомените - снимка пожълтяла -

говорят ми насън със болка няма

И стене глухо къща, опустяла

без тихото присъствие на мама.

 

Скъсява есен дните с хлад вечерен

и тегли ме към делника работен.

Изправям се на плажа неуверен

и си отивам в есента самотен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...