Варненско лято

На този бряг се връщам всяко лято.

Нозете боси в пясъка се впиват,

гальовно се отъркват във водата.

Тя стъпките ми подир миг изтрива.

И сякаш че съм песъчинка златна,

флиртувала с талазите игриви

и, отмаляла в маранята лятна,

полегнала на плажа да почива.

А спомените - снимка пожълтяла -

говорят ми насън със болка няма

И стене глухо къща, опустяла

без тихото присъствие на мама.

Скъсява есен дните с хлад вечерен

и тегли ме към делника работен.

Изправям се на плажа неуверен

и си отивам в есента самотен...