22 мая 2014 г., 17:34

Васал на Злото

493 0 1

Доброто у нас често куца.
Не можем с него да се спрем!
И с нашта счупена каруца,
напъваме дорде умрем...

От люлката вървим до гроба,
да търсим своята Съдба,
но съхне нашата утроба,
да пръкне нещо във света.

И тъй от малки до големи,
тъгуваме за Радостта,
и сменяйки различни теми,
промушваме се през света...

Най-често търсим интереса.
И с лакти в пътя си вървим...
Въртим опашка като песа,
понякога и по-добре дори!

По- лесно нещо ще откраднем,
наместо с труд да създадем!
Дори в затвора да попаднем,
пред навика не ще се спрем!

Не винаги сме хора с съвест.
Без Господа и без морал.
От Пъкъла си носим "здраве"!
На Злато ли ще  сме васал!
  09.04.2014г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...