May 22, 2014, 5:34 PM

Васал на Злото

  Poetry » Civic
495 0 1

Доброто у нас често куца.
Не можем с него да се спрем!
И с нашта счупена каруца,
напъваме дорде умрем...

От люлката вървим до гроба,
да търсим своята Съдба,
но съхне нашата утроба,
да пръкне нещо във света.

И тъй от малки до големи,
тъгуваме за Радостта,
и сменяйки различни теми,
промушваме се през света...

Най-често търсим интереса.
И с лакти в пътя си вървим...
Въртим опашка като песа,
понякога и по-добре дори!

По- лесно нещо ще откраднем,
наместо с труд да създадем!
Дори в затвора да попаднем,
пред навика не ще се спрем!

Не винаги сме хора с съвест.
Без Господа и без морал.
От Пъкъла си носим "здраве"!
На Злато ли ще  сме васал!
  09.04.2014г.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....