Ваш живот...И проза...
Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука,
на злобната ви клюка се порежа.
Зад очилата крия, че ми пука.
И дребни сте, та как да забележа?
Осмейте генотипа ми различен,
че от калта ви ставам все по-бяла.
Аз имам свят красив и нетипичен.
Болят крилата, значи съм летяла.
А аз си знам, че трън съм ви, в петата,
живея само за да ви тормозя.
Със стихове бодливи съм богата.
Останалото? Ваш живот...И проза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Мъдрост моя! Късно ми е за промени, Марийче. Прегръщам те! Благодаря, Стойчо! Щурче, липсваш ми! LY Благодаря, Гени! Уф, сенсей, добър си да ме похвалиш - ще ме обесят...
