Ваш живот...И проза...
Мислете ме за сляпа и наивна,
щом тежък кръст пак нося търпеливо.
Присмейте се - от пътя, ако кривна.
Човек съм и доброто в мен е живо.
Когато босонога сгазя лука,
на злобната ви клюка се порежа.
Зад очилата крия, че ми пука.
И дребни сте, та как да забележа?
Осмейте генотипа ми различен,
че от калта ви ставам все по-бяла.
Аз имам свят красив и нетипичен.
Болят крилата, значи съм летяла.
А аз си знам, че трън съм ви, в петата,
живея само за да ви тормозя.
Със стихове бодливи съм богата.
Останалото? Ваш живот...И проза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Мъдрост моя! Късно ми е за промени, Марийче. Прегръщам те! Благодаря, Стойчо! Щурче, липсваш ми! LY Благодаря, Гени! Уф, сенсей, добър си да ме похвалиш - ще ме обесят...
