18 мар. 2015 г., 21:29

Вчера 

  Поэзия » Любовная
297 0 0

Понякога те чувам как шумиш

отвътре,

стрелки от сълзи и стомана

предизвикват смях

на кубчета.

 

Когато те помилвам –

падам

в  дълбокото мълчание,

ти ставаш кладенец,

но няма как да се удавя,

научих се да плувам

в  чувствата.

 

Когато те отблъсна,

се отравям.

Разтварям се в теб.

Остаряваш.

Намисли си желание

и духай свещите,

преди да ти върна

стрелките назад

и да те счупя.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??