Вчера, днес и утре
ще да ме прощава
миналото мое, тъй честито,
загдето някой с хули го кръщава
и аз с носа си в кюпа се навирам.
Какво остава му тогава,
освен да чака калната обществена присъда?
Готов да го удари всеки е с тояга
и свито в ъгъла ще плаче,
че не иска никой да го защитава.
© Паулина Зарева Все права защищены