22 мар. 2012 г., 12:51

Вдишвам

617 0 0

Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...

Не мога нощем да заспя.

А имам нужда някой да ме хване

и да ме отърси от света.

Така да завали, че да се давя

в собствената си мечта.

А после и небето нека пламне,

готова съм да полетя!

Копнея да ме гали вятърът

и да се страхува бурята от мен...

Да мога да желая искрено

светът да бъде в моя сладък плен.

Аз искам да намеря себе си

в полетата от розови цветя,

и грееща да се разлея

по твоята гореща суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...