22 мар. 2012 г., 12:51

Вдишвам

621 0 0

Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...

Не мога нощем да заспя.

А имам нужда някой да ме хване

и да ме отърси от света.

Така да завали, че да се давя

в собствената си мечта.

А после и небето нека пламне,

готова съм да полетя!

Копнея да ме гали вятърът

и да се страхува бурята от мен...

Да мога да желая искрено

светът да бъде в моя сладък плен.

Аз искам да намеря себе си

в полетата от розови цветя,

и грееща да се разлея

по твоята гореща суета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...