Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...
Не мога нощем да заспя.
А имам нужда някой да ме хване
и да ме отърси от света.
Така да завали, че да се давя
в собствената си мечта.
А после и небето нека пламне,
готова съм да полетя!
Копнея да ме гали вятърът
и да се страхува бурята от мен...
Да мога да желая искрено
светът да бъде в моя сладък плен.
Аз искам да намеря себе си
в полетата от розови цветя,
и грееща да се разлея
по твоята гореща суета.
© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
