22.03.2012 г., 12:51

Вдишвам

611 0 0

Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...

Не мога нощем да заспя.

А имам нужда някой да ме хване

и да ме отърси от света.

Така да завали, че да се давя

в собствената си мечта.

А после и небето нека пламне,

готова съм да полетя!

Копнея да ме гали вятърът

и да се страхува бурята от мен...

Да мога да желая искрено

светът да бъде в моя сладък плен.

Аз искам да намеря себе си

в полетата от розови цветя,

и грееща да се разлея

по твоята гореща суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...