22.03.2012 г., 12:51

Вдишвам

619 0 0

Ровя се из спомени и бъркам в стари рани...

Не мога нощем да заспя.

А имам нужда някой да ме хване

и да ме отърси от света.

Така да завали, че да се давя

в собствената си мечта.

А после и небето нека пламне,

готова съм да полетя!

Копнея да ме гали вятърът

и да се страхува бурята от мен...

Да мога да желая искрено

светът да бъде в моя сладък плен.

Аз искам да намеря себе си

в полетата от розови цветя,

и грееща да се разлея

по твоята гореща суета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...