9 июл. 2008 г., 09:00

Вдишване - посветено

833 0 21
                                                                                         на моя съпруг Георги
                                                                            за 29 години мирно съвместно съществуване

Ще имам шанс... защото съм със теб
и ме допусна... нежно... в своите покои,
там... за избрани само... под небето...
и ме дари с извираща мелодия
от вечно пръскащи фонтани!
Разплете натежали вопли в смях,
превърна всяка песен в тайнство,
а север вледенен - в "карибски" сняг!
И пълниш ме със въздух чист, прозрачен...
И тръпне залез - приглушен...
Все връх планински съм непокоряван
и дишам... дишам с обич учестено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • даваш ми надежда
    и благодаря ти
    може би ще срещна я
    и тя за мен да пише след години
    даваш ми надежда..
    и благодаря ти
    послепис: Драганово, Бургаско ли ? Хубаво селце във чуден край тъй близко до Бургас скътано, тамо ходил съм не раз не два... и прекосявал съм чудните поляни и малката Драгановска река...
  • Късметлия е твоят Георги с теб, така да му кажеш!!!
  • Поздравления, за съхранената любов,
    която се подхранва със поезия!
    И под прекрасния и цветен небосвод
    растат деца,и доброта и уважение!
  • Прекрасно посвещение!Много още щастливи мигове Ви желая!
  • радвайте се с обич един на друг...
    красиво посвещение...с обич за вас.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...