Вдовица
Една вдовица плачеше
без сълзи.
Безшумна,
безутешна
и пресъхнала.
Тя беше ейдоса
на мъката.
Без стон
без вопъл -
най-безплътната.
Във строгостта й черна
се зараждаше
вълна
към миналото -
тайнственото,
святото.
Достигаше ли го...?
Нечуто тя ридаеше.
До нея мъртвият
(невидим)
се изправяше.
И сякаш виждах ги
сред младостта застанали.
Две стройни сенки -
призрачни и радостни.
За миг се сепнах
бъдеще, че идва.
Останалото
вече
ви разказах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
